За пациента

Страница с информация за пациента - какво се изисква за изследванията.

Лабораторните изследвания са много важен етап в диагностиката на някои заболявания и тяхната профилактика. Обикновено те се назначават от личния лекар, от лекуващия специалист или при прием в болница. Също така може веднъж годишно да се правят профилактични кръвни изследвания независимо от здравословните оплаквания. Чрез кръвните изследвания могат да бъдат проследявани редица кръвни показатели, хормони, биохимични маркери, липиден профил, кръвна захар, туморни маркери и др. Има много особености, за да бъде проведено правилно дадено изследване и за да можем след това да разчитаме на тези резултати и да сме убедени, че те не са фалшиво завишени или занижени. Тези условия важат при планови изследвания. В условия на спешност те се пренебрегват и се провеждат по правила при първа възможност.

Какви са условията за изследване на пълна кръвна картина?

Изследването се провежда сутрин на гладно. Най-добре е това да се случи в интервала между 7:00 и 11:00 сутринта. Преди кръвната проба не трябва да се приемат никаква храна и кафе. Неспазването на тези условия може да доведе до неправилни резултати, като например фалшиви стойности на хематокрита - показател, чрез който се отразява съотношението на обема кръвни клетки спрямо общия обем на кръвта. Пълната кръвна картина е много важна, защото дава информация за еритроцитите, левкоцитите и тяхното количествено разпределени в проценти (неутрофили, базофили, еозинофили, лимфоцити, моноцити, плазматични клетки - диференциална кръвна картина, ДКК), тромбоцитите, хемоглобина, количеството хемоглобин в един еритроцит (МСН), обема на еритроцитите (MCV), средната концентрация хемоглобин в еритроцитите (МСНС).

Пълната кръвна картина е изследване, което може да бъде провеждано и профилактично без препоръката на специалист веднъж годишно. Това изследване се използва много често за поставянето на дадена диагноза или за проследяване. Трябва да бъде провеждано задължително, ако е препоръчано от лекар или е нужно за дадено заболяване. Симптоми, при които трябва да бъде направена задължително ПКК са: умора, отпадналост, неясна повишена температура, инфекция, загуба на тегло, кръвоизливи, лесно посиняване на кожата след удар и др. Чрез ПКК се проследяват редица кръвни и други системни заболявания.

Какви са условията за изследване на липиден профил?

Изследването отново се провежда сутрин на гладно в горе посочения интервал. За по-точни резултати изследването трябва да бъде направено след 12-часов глад. 2 седмици преди изследването не би трябвало да има промяна в обичайния хранителен режим. Преди изследването може да се приемат с малко количество вода изписаните медикаменти по повод други заболявания. Ако някои от лекарствата променят липидния метаболизъм, по преценка на специалист може да бъдат спрени за кратък период от време, за да се отчете адекватен резултат. Липидният профил включва изследване на общ холестерол в кръвта, триглицериди, HDL, LDL. Тези показатели трябва да бъдат проследявани при хора с артериална хипертония, метаболитен синдром, предиабет и диабет, други сърдечни заболявания, генетична предизпозиция към дислипидемия, затлъстяване, заседнал начин на живот, хронична употреба на алкохол и др.

Какви са условията за изследване на кръвна захар, гликиран хемоглобин, кръвно захарен профил и ОГТТ (орален глюкозотолерантен тест)?

Рутинното изследване на кръвна захар се прави сутрин на гладно след поне 10 часов глад. Кръвна захар може да бъде измервана също така 2 часа след храна или в случайно време, но тогава резултатите се интерпретират по друг начин. Гликираният хемоглобин е показател за това дали контролът на диабета е добър и дали лечението е ефективно. Измерва се отново сутрин на гладно. Кръвно захарният профил включва няколко измервания на кръвната захар в определени часове от деня без да има промяна в режима на хранене. Първото измерване е на гладно. Оралният глюкозотолерантен тест се провежда с цел да бъдат открити предиабетни състояния (нарушена гликемия на гладно, НГГ и нарушен глюкозен толеранс, НГТ) или да бъде поставена диагнозата захарен диабет. Изследването се провежда след 12 часов глад. Измерва се сутринта на гладно кръвната захар, а след това се изпива прахче, което съдържа 75 грама глюкоза, разтворени в 300 милилитра вода. Течността се изпива за 10 минути, след което на първия и втория час се измерват нивата на кръвната захар. Важни за диагнозата са стойностите, измерени на втория час.

Какви са условията за изследване на хормони?

Повечето изследвания с малки изключения се провеждат сутрин на гладно. Щитовидните хормони (Т3 и Т4) и ТСХ се изследват сутрин на гладно (включително без кафе и кофеинови напитки). Ако изследванията са с цел проследяване на заболяването или оценка на лечението, желателно е кръвта да бъде взета преди приема на медикаментите. Полови хормони се изследват отново сутрин на гладно в зависимост от фазите на менструалния цикъл. Изследването е желателно да се проведе преди приема на хормоналните препарати, ако има такива в лечението. Кортизолът се изследва сутрин и вечер, тъй като по този начин се проследява ритъмът му. Нормално сутрин стойностите му са по-високи, а вечер по-ниски. Също така често се изследва заедно с хипофизарния хормон АКТХ (аденокортикотропен хормон), който стимулира секрецията му. Кортизолът също така може да бъде изследван в урина. Събира се 24-часова урина, в която се измерва свободният кортизол. Паратхормон и калцитонин също се изследват сутрин. Хипофизарните хормони (фоликулостимулиращ, лутеинизиращ, растежен и аденокортикотропен хормон) се изследват сутрин, като за първите два има значение фазата на менструалния цикъл. Пролактинът е много чувствителен хормон, който се повишава при най-минималния стрес. Изследването му става в спокойна среда. Нужна е почивка от 5-10 минути след пристигане в лабораторията и тогава да бъде проведено изследването. Също така предното денонощие не трябва да има полови контакти. Алдостерон е хормон, който се отделя от надбъбречната жлеза и повлиява кръвното налягане. Изследването му става след предварително спиране на медикаменти, които повлияват нивата му – ACE инхибитори.

Какви са правилата за изследване на микро- , макроелементи и витамини?

Изследват се сутрин на гладно като 2 седмици преди изследването не трябва да бъдат приемани медикаменти, които ги съдържат. Такива са препарати, съдържащи желязо, калий, калций, магнезий, фолиева киселина, витамин В12 и др.

Кратки инструкции за взимане на материали за микробиологично изследване

• Урина – порция от първа сутрешна урина, по средата на уринирането в количество 3 – 5 мл, след добре направен тоалет на външни гениталии с топла вода и сапун. При деца под 3г., след тоалет, върху кожата на външните гениталии с лейкопласт се закрепва стерилен контейнер или специална стерилна пластмасова торбичка. При насочено търсене на Chlamydia, Mycoplasma, T.vaginalis – порция от първа сутрешна урина, първа струя!
• Кръв за хемокултура – строго се спазват правилата на асептиката и антисептиката! Препоръчва се Vacutainer. Кръвта се взима чрез венепункция в количество 10 – 20 мл (за възрастни) и 1 – 5 мл (за деца), преди втрисането и покачването на температурата. Посяването се извършва в аеробен и анаеробен бульон (сет). При сепсис се вземат 2 – 3 сета през 10 - 15 мин., при смяна на пункционното място (ляво – дясно).
• Цереброспинален ликвор – чрез лумбална пункция, при строго спазване правилата на асептиката и антисептиката се вземат 3 – 5 мл в стерилен контейнер. Транспортира се веднага!
• Пунктат от нормално стерилни телесни течности (плеврален, перикарден, ставен, коремен) – чрез пункция, след щателна дезинфекция на надлежащата кожа. Аспирира се със спринцовка, след което материалът се прехвърля в стерилен контейнер. Транспортира се веднага!
• Гърлен секрет – със стерилен тампон сутрин на гладно. Езикът се притиска надолу с шпатула. С тампона се обтриват двете сливици, задната фарингеална стена, всеки налеп, зачервяване, подутина или разязвяване. Тампонът се поставя в транспортна среда.
• Храчка – препоръчва се сутрешна храчка след измиване на зъбите и изплакване на устната кухина с вода. Дава се чрез дълбока спонтанна експекторация, в стерилен контейнер с широко гърло. При невъзможност за спонтанно отхрачване – индуцирана храчка, след инхалация на хипертонични солеви разтвори. Слюнката е неподходяща за микробиологично изследване!
• Ранев секрет – при повърхностни секретиращи рани материал се взима чрез аспирация със стерилна спринцовка и по-изключение със стерилен тампон. Поставя се в транспортна среда. При абсцес / флегмон се прави инцизия или пункция и материал се аспирира със стерилна спринцовка. Поставя се в транспортна среда.
• Секрет от дрен – краят на дренажната тръба се почиства с антисептичен разтвор. Оставя се да изтече известно количество ексудат, след което се събират 2 – 3 мл от секрета в стерилен контейнер. Не е подходящ за анаеробно култивиране!
• Жлъчка – взима се чрез дуоденално сондиране след тоалет на устната кухина. Жлъчки А, В и С се събират в 3 отделни контейнера и се изследват като отделни материали.
• Еякулат – чрез мастурбация, след добър тоалет на ръцете и външните гениталии с топла вода и сапун. Събира се в стерилен контейнер.
• Простатен секрет – след масаж на простатата. Събира се в стерилен контейнер.
• Уретрален секрет – със стерилен уретрален тампон! Тампонът се въвежда на дълбочина 3 см, завърта се неколкократно в канала, внимателно се изважда и се поставя в транспортна среда.
• Влагалищен секрет – с 2 стерилни тампона от заден влагалищен свод 3 дни след менструация. Тампоните се поставят в транспортни среди. Правят се и натривки върху 2 предметни стъкла.
• Цервикален секрет – със стерилен тампон. Шийката се почиства със стерлна марля. Тампонът се въвежда в цервикалния канал, ротира се неколкократно и се изважда без да се докосват стените на влагалището. Поставя се в транспортна среда.
• Фецес – в стерилен контейнер с прикрепена на капака лъжичка се поставят 3 – 5г от изпражнението (грахово зърно), а ако материалът е течен – около 2 мл. Когато изследването е с насоченост за E.coli, Salmonella, S.aureus, Campylobacter се взима от последната порция, а ако е с насоченост за Shigella – от първата.
• Конюктивален секрет – със стерилен тампон от долен конюктивален сак. Поставя се в транспортна среда.
• Перитонеален диализат – изпраща се цялата торбичка с диализна течност или асептично в 2 стерилни контейнера се прехвърлят по около 10 мл от нея.
• Вътресъдов катетър – кожата около мястото на инсерция се дезинфекцира. Изчаква се да изсъхне. Катетърът се изважда асептично. Със стерилна ножица се отрязват 2 участъка от по 2 – 3 см – интраваскуларен и транскутанен. Поставят се в 2 отделни стерилни контейнера.  При насочено търсене на анаероби, материалът трябва задължително да се постави и транспортира в транспортна среда за анаероби!  Материалите трябва да се доставят във възможно най-кратък срок в лабораторията, най-добре в първите 1-2 часа след взимането им. Ако това е невъзможно, за някои материали се допуска съхранение на 40 С (урина, фецес, храчка, ранев материал). Недопустимо е съхранение на инокулирани хемокултурелни бульони в хладилник! Те се съхраняват в термостат на 35º или поне на стайна температура до изпращането им в лабораторията.